Поклон пред паметта ти

Помниш ли ме, помниш ли коя бях?
Онази, на която в любов й се вричаше.
Онази, у която всяваше страх.
И все пак тя те обичаше...
Не знам дали помниш, но аз помня добре,
когато се прости със мен и се разплака.
Но те разбра погрешно умореното сърце,
и продължи до края да те чака.
Няма да дойдеш, вече го разбрах...
Предпочете смъртта пред любовта с мен.
А знаеш ли, че след като го осъзнах
се обвинявах и се мъчих всеки Божи ден?
Аз съм виновна, до себе си не те задържах.
Аз не повярвах, аз те подцених...
Аз онези тъй страшни слова не разбрах.
А сега изливам болката във стих.
Сега си плащам за всичко, аз страдам.
Изплаках си сълзите, платих си цената.
Аз съм лошата сега, така ми се пада.
На мене сега ми се къса душата...
А ти знаеш ли какво е в себе си да събереш
всичката, горчива болка на света?
Знаеш ли какво е да не можеш да се отървеш
от пронизващото чувство за вина?...
В тъмните очи на адската вечност,
без дори да се сбогуваш, потъна...
И силната ти, властна личност
пред онази със косата се огъна.
Търсейки път, ти навлезе във сянката
и не хвана онази добронамерена ръка.
Изплаши се сякаш от на живота осанката,
по-огромна и страшна от тази на смъртта.
В черна яма душата ти се скри,
в бездънен тунел заглъхна смеха ти.
А сърцето ми объркано всичко ти прости.
Сбогом завинаги, и поклон пред паметта ти!