May 1, 2007, 10:21 AM

Поклон пред паметта ти

  Poetry
1.4K 0 1
Помниш ли ме, помниш ли коя бях?
Онази, на която в любов й се вричаше.
Онази, у която всяваше страх.
И все пак тя те обичаше...
Не знам дали помниш, но аз помня добре,
когато се прости със мен и се разплака.
Но те разбра погрешно умореното сърце,
и продължи до края да те чака.
Няма да дойдеш, вече го разбрах...
Предпочете смъртта пред любовта с мен.
А знаеш ли, че след като го осъзнах
се обвинявах и се мъчих всеки Божи ден?
Аз съм виновна, до себе си не те задържах.
Аз не повярвах, аз те подцених...
Аз онези тъй страшни слова не разбрах.
А сега изливам болката във стих.
Сега си плащам за всичко, аз страдам.
Изплаках си сълзите, платих си цената.
Аз съм лошата сега, така ми се пада.
На мене сега ми се къса душата...
А ти знаеш ли какво е в себе си да събереш
всичката, горчива болка на света?
Знаеш ли какво е да не можеш да се отървеш
от пронизващото чувство за вина?...
В тъмните очи на адската вечност,
без дори да се сбогуваш, потъна...
И силната ти, властна личност
пред онази със косата се огъна.
Търсейки път, ти навлезе във сянката
и не хвана онази добронамерена ръка.
Изплаши се сякаш от на живота осанката,
по-огромна и страшна от тази на смъртта.
В черна яма душата ти се скри,
в бездънен тунел заглъхна смеха ти.
А сърцето ми объркано всичко ти прости.
Сбогом завинаги, и поклон пред паметта ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...