19.02.2007 г., 9:48

Поклон пред теб!

1.3K 0 22

Поклон пред теб!

 

Във календара има много дати,

но днешната поражда болка в мене!

Апостоле, в поклон пред паметта ти,

България днес пада на колене.

19. 2. 2007 г.

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз не бях чувала. Признавам си
  • Злати-това е стихотворение писано от Левски-не от мен!Самостоятелно под моя ник-аз никога нямаше да си позволя да го напиша,а тук го правя за да се види от по-вече хора!Сигурен съм ,че много хора знаят за този стих,но има и такива които не са чували за него!За тях и за всички ни е за да си спомним!
  • Така ме трогнахте Румен и Вальо! Различни сте като многословност и стил, но и двата стиха парят. Вальо, този стих заслужава да бъде публикуван като самостоятелно произведение!
    Да не забравяме светлите имена в историята ни!
  • ЕТО И СТИХОТВОРЕНИЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА:

    Васил Левски
    единствен стихотворен опит

    Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
    от българска майка юнак аз роден,
    не щях да съм турский и никакъв роб,
    същото да гледам и на милия си род.
    Станах и отидох в Стара планина,
    за година време се аз разгледах,
    в Сърбия ходих и по Влашко скитах-
    от нийде помощ за наша свобода.
    Станах отидох в Стара планина
    с вярна дружина,с Панайот войвода,
    юнаци народни,техен аз байрактар.
    За година време всичко разгледах,
    което не знаех,войвода аз питах-
    главни друмища и тънки пътеки,
    се ги бележа занапред нам леки.
    Хубава гора,студена е и вода,
    за наши жени и дребни деца.
    Докато аз проходих в Стара планина,
    турци поганци мен угадиха,
    тежка потера тий си здигнаха,
    кат скакалци по гора тръгнаха
    и всичко Карлово обиколиха,
    и по улици стража поставиха,
    дано мен жив уловяха
    или бър главата ми сдобиха.
    Гламави турци-мръсни агарянци,
    от планини слизах,за Карлово отивах
    с Тюрюмето Иван аз да се видя,
    сам саминичък,обкичен,обръжен
    с пушка белгийска и чифт пищови,
    и остра сабя на мен блещяха.
    През две,през три стражи си минах,
    на четвъртата мене съзряха,
    ниски ми дувар гръдобран беше,
    страхопъзли турци веднага се пръснаха
    от самичек аз,щом ме видяха.
    В зора то беше - в Карлово не влязох,
    на къра останах в зелени мамули.
    Кога бе вечер,промъкнах се аз
    с работници хора заедно,кат идат от къра.
    Няма Тюрюмето-уловен беше
    с още един другар-Тинко Пулев беше.
    Във Видин запрени за три години,
    тяхната съдба в друго уловени.
    Нашите писма други посрещал,
    всичко подробно все той разправял.
    Станах да си ида пак при дружина,
    дал и бях дума кой ден ще стигна.
    Ден и нощ вървях-едни цървули скъсах,
    за да стигна само,както си казах.
    Дадох и лозинка-сечено дърво.
    Като дойдох на място-няма ги тамо.
    Засвирих с тръба-екна ми гора,
    никакъв отзив от моята дружина.
    Повторих с тръба-овчар се обади:
    "Добър ден,юначе",тихо ми обади,
    да не бъдеш ти Лъвский байрактар
    с Панайот войвода-негов ти другар?"
    Отговорих аз на стария овчар:
    "От де ти знаеш за Лъвский байрактар?"
    "Виждам те, синко,на него приличаш,
    както ми е казал същий войвода,
    ако те видя,да ти обадя
    как не са тука ,а при Царска мандра.
    Видиш овчарите,там са наблизо.
    Под тях отдолу,малко по-ниско,
    потера има,да свириш недей,
    тебдил тий ходят с юрушки дрей".
    То бе заран рано и с пушка на рамо
    за един-два часа стигнах ази тамо.
    Посрещна ме стража-един наш другар.
    "Добре дошъл - рече,- Лъвский наш байрактар".
    Ето и дружина с Панайот войвода,
    всички се радват и "добре дошъл" ми казват.
  • Поклон и от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...