19.02.2007 г., 9:48 ч.
Поклон пред теб!
Поклон пред теб!
Във календара има много дати,
но днешната поражда болка в мене!
Апостоле, в поклон пред паметта ти,
България днес пада на колене.
19. 2. 2007 г.
Добрич
© Румен Ченков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз не бях чувала. Признавам си
-
Злати-това е стихотворение писано от Левски-не от мен!Самостоятелно под моя ник-аз никога нямаше да си позволя да го напиша,а тук го правя за да се види от по-вече хора!Сигурен съм ,че много хора знаят за този стих,но има и такива които не са чували за него!За тях и за всички ни е за да си спомним!
-
Така ме трогнахте Румен и Вальо! Различни сте като многословност и стил, но и двата стиха парят. Вальо, този стих заслужава да бъде публикуван като самостоятелно произведение!
Да не забравяме светлите имена в историята ни! -
ЕТО И СТИХОТВОРЕНИЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА:
Васил Левски
единствен стихотворен опит
Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род.
Станах и отидох в Стара планина,
за година време се аз разгледах,
в Сърбия ходих и по Влашко скитах-
от нийде помощ за наша свобода.
Станах отидох в Стара планина
с вярна дружина,с Панайот войвода,
юнаци народни,техен аз байрактар.
За година време всичко разгледах,
което не знаех,войвода аз питах-
главни друмища и тънки пътеки,
се ги бележа занапред нам леки.
Хубава гора,студена е и вода,
за наши жени и дребни деца.
Докато аз проходих в Стара планина,
турци поганци мен угадиха,
тежка потера тий си здигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха
и всичко Карлово обиколиха,
и по улици стража поставиха,
дано мен жив уловяха
или бър главата ми сдобиха.
Гламави турци-мръсни агарянци,
от планини слизах,за Карлово отивах
с Тюрюмето Иван аз да се видя,
сам саминичък,обкичен,обръжен
с пушка белгийска и чифт пищови,
и остра сабя на мен блещяха.
През две,през три стражи си минах,
на четвъртата мене съзряха,
ниски ми дувар гръдобран беше,
страхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичек аз,щом ме видяха.
В зора то беше - в Карлово не влязох,
на къра останах в зелени мамули.
Кога бе вечер,промъкнах се аз
с работници хора заедно,кат идат от къра.
Няма Тюрюмето-уловен беше
с още един другар-Тинко Пулев беше.
Във Видин запрени за три години,
тяхната съдба в друго уловени.
Нашите писма други посрещал,
всичко подробно все той разправял.
Станах да си ида пак при дружина,
дал и бях дума кой ден ще стигна.
Ден и нощ вървях-едни цървули скъсах,
за да стигна само,както си казах.
Дадох и лозинка-сечено дърво.
Като дойдох на място-няма ги тамо.
Засвирих с тръба-екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба-овчар се обади:
"Добър ден,юначе",тихо ми обади,
да не бъдеш ти Лъвский байрактар
с Панайот войвода-негов ти другар?"
Отговорих аз на стария овчар:
"От де ти знаеш за Лъвский байрактар?"
"Виждам те, синко,на него приличаш,
както ми е казал същий войвода,
ако те видя,да ти обадя
как не са тука ,а при Царска мандра.
Видиш овчарите,там са наблизо.
Под тях отдолу,малко по-ниско,
потера има,да свириш недей,
тебдил тий ходят с юрушки дрей".
То бе заран рано и с пушка на рамо
за един-два часа стигнах ази тамо.
Посрещна ме стража-един наш другар.
"Добре дошъл - рече,- Лъвский наш байрактар".
Ето и дружина с Панайот войвода,
всички се радват и "добре дошъл" ми казват. -
Поклон и от мен!
-
Прочетох това и се сетих,че имам единственото стихотворение което Левски е писал!Прочетох си го и буца засяда в гърлото ми!Бих го написал,но е доста дълго и няма да имам време!ПОКЛОН!Дякона освен всичко е и поет!
-
Поклон!!!
-
Поклон!!!
-
Поклон!!!
-
ПОКЛОН!
-
поклон
-
Поклон!
-
Поклон!!!
-
Поклон!
-
Поклон!
-
Поклон!!!
-
Поклон!!!
-
Поклон!
-
Поклон!
-
Поклон!
-
Поклон!
-
Поклон!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
