Feb 19, 2007, 9:48 AM

Поклон пред теб!

  Poetry
1.3K 0 22

Поклон пред теб!

 

Във календара има много дати,

но днешната поражда болка в мене!

Апостоле, в поклон пред паметта ти,

България днес пада на колене.

19. 2. 2007 г.

Добрич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз не бях чувала. Признавам си
  • Злати-това е стихотворение писано от Левски-не от мен!Самостоятелно под моя ник-аз никога нямаше да си позволя да го напиша,а тук го правя за да се види от по-вече хора!Сигурен съм ,че много хора знаят за този стих,но има и такива които не са чували за него!За тях и за всички ни е за да си спомним!
  • Така ме трогнахте Румен и Вальо! Различни сте като многословност и стил, но и двата стиха парят. Вальо, този стих заслужава да бъде публикуван като самостоятелно произведение!
    Да не забравяме светлите имена в историята ни!
  • ЕТО И СТИХОТВОРЕНИЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА:

    Васил Левски
    единствен стихотворен опит

    Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
    от българска майка юнак аз роден,
    не щях да съм турский и никакъв роб,
    същото да гледам и на милия си род.
    Станах и отидох в Стара планина,
    за година време се аз разгледах,
    в Сърбия ходих и по Влашко скитах-
    от нийде помощ за наша свобода.
    Станах отидох в Стара планина
    с вярна дружина,с Панайот войвода,
    юнаци народни,техен аз байрактар.
    За година време всичко разгледах,
    което не знаех,войвода аз питах-
    главни друмища и тънки пътеки,
    се ги бележа занапред нам леки.
    Хубава гора,студена е и вода,
    за наши жени и дребни деца.
    Докато аз проходих в Стара планина,
    турци поганци мен угадиха,
    тежка потера тий си здигнаха,
    кат скакалци по гора тръгнаха
    и всичко Карлово обиколиха,
    и по улици стража поставиха,
    дано мен жив уловяха
    или бър главата ми сдобиха.
    Гламави турци-мръсни агарянци,
    от планини слизах,за Карлово отивах
    с Тюрюмето Иван аз да се видя,
    сам саминичък,обкичен,обръжен
    с пушка белгийска и чифт пищови,
    и остра сабя на мен блещяха.
    През две,през три стражи си минах,
    на четвъртата мене съзряха,
    ниски ми дувар гръдобран беше,
    страхопъзли турци веднага се пръснаха
    от самичек аз,щом ме видяха.
    В зора то беше - в Карлово не влязох,
    на къра останах в зелени мамули.
    Кога бе вечер,промъкнах се аз
    с работници хора заедно,кат идат от къра.
    Няма Тюрюмето-уловен беше
    с още един другар-Тинко Пулев беше.
    Във Видин запрени за три години,
    тяхната съдба в друго уловени.
    Нашите писма други посрещал,
    всичко подробно все той разправял.
    Станах да си ида пак при дружина,
    дал и бях дума кой ден ще стигна.
    Ден и нощ вървях-едни цървули скъсах,
    за да стигна само,както си казах.
    Дадох и лозинка-сечено дърво.
    Като дойдох на място-няма ги тамо.
    Засвирих с тръба-екна ми гора,
    никакъв отзив от моята дружина.
    Повторих с тръба-овчар се обади:
    "Добър ден,юначе",тихо ми обади,
    да не бъдеш ти Лъвский байрактар
    с Панайот войвода-негов ти другар?"
    Отговорих аз на стария овчар:
    "От де ти знаеш за Лъвский байрактар?"
    "Виждам те, синко,на него приличаш,
    както ми е казал същий войвода,
    ако те видя,да ти обадя
    как не са тука ,а при Царска мандра.
    Видиш овчарите,там са наблизо.
    Под тях отдолу,малко по-ниско,
    потера има,да свириш недей,
    тебдил тий ходят с юрушки дрей".
    То бе заран рано и с пушка на рамо
    за един-два часа стигнах ази тамо.
    Посрещна ме стража-един наш другар.
    "Добре дошъл - рече,- Лъвский наш байрактар".
    Ето и дружина с Панайот войвода,
    всички се радват и "добре дошъл" ми казват.
  • Поклон и от мен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...