Онази сила, която ни е овладяла,

онази мъдрост, с която ти си живяла

и с онази трепетна усмивка,

с която ни си овладяла...

За кого ли пиша тук?

Да за теб, мила лельо,

която отгледала си ни със силна

воля, дали си ни манталитет и възпитание...

Сега вече няма те на тази земя,

 но ние продължихме след теб

тази силна борба, на която

научи ни...

Да можем да живеем с честта

и волята на жена...

Да можем с гордост на изречем

твоето име и в деня, в които изгубихме те...

Сега ние със сила продължаваме

да кореним дървото на рода ни...

Сега със славна песен преодоляваме

така, както ти някога, всяка беда!

И усмихнати, напук на всички,

казваме, че сме от твоя род

и баща ни с твоята кръв е,

за да можем да успяваме...

Да, това някак си помага ни

със бодрост ние да успяваме

и някак си завършваме

твоите започнати дела...

Лельо, с теб гордеем се -

ти беше наш идол и модел за

съвършенството и сега, когато няма те,

ти пак живееш - в нашите сърца!