31.01.2009 г., 18:28 ч.

Покрита с голота 

  Поезия » Философска
720 0 6
Крайпътно... някак отшумяват,
поредните... минути суета,
преплетени в душата ми остават,
изсмукват всеки миг... чрез жалостта.


И блясъкът... шаманска е магия,
завързани очи... не плачат в здрача,
в забравените клетви... ще се скрия,
прокъсан спомен... смее се палача.


И силата... е слабата отплата,
която ни събра... несътворени,
която ни измисли... недовършени,
изсъхнал корен... гниещи промени.


И от любов "преситена"... забравена,
черни приказки, безпаметно редя,
във ритуали... сякаш съм облечена,
душата ми съблечена... не спя.


Крайпътно... някак отшумявам,
от болките, скроих си радостта,
живот покълнал... в снежни преспи,
"попътен" вятър... и полепнала мъгла.

© Силвия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??