Покрита с голота
поредните... минути суета,
преплетени в душата ми остават,
изсмукват всеки миг... чрез жалостта.
И блясъкът... шаманска е магия,
завързани очи... не плачат в здрача,
в забравените клетви... ще се скрия,
прокъсан спомен... смее се палача.
И силата... е слабата отплата,
която ни събра... несътворени,
която ни измисли... недовършени,
изсъхнал корен... гниещи промени.
И от любов "преситена"... забравена,
черни приказки, безпаметно редя,
във ритуали... сякаш съм облечена,
душата ми съблечена... не спя.
Крайпътно... някак отшумявам,
от болките, скроих си радостта,
живот покълнал... в снежни преспи,
"попътен" вятър... и полепнала мъгла.
© Силвия All rights reserved.
