Вярвах в Теб - но не бях покръстен...

Ала чувах ги твоите слова.

Дори не знаех как да свивам пръсти.

Ала има ли значение това?

Всъщност нищо не е толкова сложно :

Ти си в мене - и съм те открил.

Аз съм кръстен... Аз вече съм Божий.

Ала не че преди не съм бил.

Ти познаваш душата ми - отвътре.

И намерил съм в Тебе покой.

Знай - ще следвам пътя ти твърдо.

От началото и до края съм твой.

Много пъти, знам, мен си ме измъквал -

от една гарантирана смърт.

Аз отдавна пред нея съм претръпнал.

Ала Ти си в моята гръд.

Да - преди пренебрегвах словата ти.

Ала те приех - и те чух.

Имам грехове. Както и недостатъци.

Но съм твой - по сърце и дух.