22.01.2017 г., 23:41

Поледица

884 0 2

 

Тогава голяма поледица беше

и всичко живо във къщи седеше.

Обаче реши да излиза моята кака –

не можело гаджето да я чака.

 

На ток висок, ботушки  обула,

на Емо прогнозата сякаш не чула.

Даже торта понесла за своя любим,

Който, честно казано, не е херувим.

 

Стълбите към метрото били в лед.

Нормално – как тук нещо ще е наред.

За зла беда подхлъзнала се кака.

и счупила лошо и двата си крака.

 

Във локва от киша дълго лежала,

стенейки жално, от болка примряла.

Хора се събрали, повикали помощ,

а крадец използвал нейната немощ.

 

Свил ѝ телефона, мръсната гадина,

дано чума го тръшне тази година!

В линейката изпаднала тя в шок,

защото срязали ботушките с ток.

 

Купи си ги лятоска от Франция,

имаха десетгодишна гаранция.

Но стига за тези тъпи предмети,

писано било да бъдат отнети.

 

Екип лекари захванал се със кака,

наместили бързо и двата ѝ крака.

Поставили я в гипс без да му мислят,

и санитарки взели да я чистят.

 

Така изчезнал и часовникът Омега,

подарък от неин бивш колега.

Съвсем спокойно вече си лежала,

лишена от ценности дори заспала.

 

Сега у нас я гледаме със мама,

обичаме я, тъй че няма драма.

А онзи, дето уж много я обича,

по чуждо бързо-бързо взе да тича.

 

А обездвижената моя мила кака

закри очи и дълго жално плака.

Обаче знае, че когато дойде лошо,

на линия ще бъде братчето ѝ Гошо.

 

Със патерици вече ходи кака,

пълно оздравяване я чака.

Със мъдрост счупеното я дари,

суетата ѝ завинаги се изпари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...