Jan 22, 2017, 11:41 PM

Поледица 

  Poetry » Other
660 0 2

 

Тогава голяма поледица беше

и всичко живо във къщи седеше.

Обаче реши да излиза моята кака –

не можело гаджето да я чака.

 

На ток висок, ботушки  обула,

на Емо прогнозата сякаш не чула.

Даже торта понесла за своя любим,

Който, честно казано, не е херувим.

 

Стълбите към метрото били в лед.

Нормално – как тук нещо ще е наред.

За зла беда подхлъзнала се кака.

и счупила лошо и двата си крака.

 

Във локва от киша дълго лежала,

стенейки жално, от болка примряла.

Хора се събрали, повикали помощ,

а крадец използвал нейната немощ.

 

Свил ѝ телефона, мръсната гадина,

дано чума го тръшне тази година!

В линейката изпаднала тя в шок,

защото срязали ботушките с ток.

 

Купи си ги лятоска от Франция,

имаха десетгодишна гаранция.

Но стига за тези тъпи предмети,

писано било да бъдат отнети.

 

Екип лекари захванал се със кака,

наместили бързо и двата ѝ крака.

Поставили я в гипс без да му мислят,

и санитарки взели да я чистят.

 

Така изчезнал и часовникът Омега,

подарък от неин бивш колега.

Съвсем спокойно вече си лежала,

лишена от ценности дори заспала.

 

Сега у нас я гледаме със мама,

обичаме я, тъй че няма драма.

А онзи, дето уж много я обича,

по чуждо бързо-бързо взе да тича.

 

А обездвижената моя мила кака

закри очи и дълго жално плака.

Обаче знае, че когато дойде лошо,

на линия ще бъде братчето ѝ Гошо.

 

Със патерици вече ходи кака,

пълно оздравяване я чака.

Със мъдрост счупеното я дари,

суетата ѝ завинаги се изпари.

© Хийл All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??