16.12.2006 г., 20:32 ч.

Полет 

  Поезия
563 0 7

Ще полетим, нали?

Поне за малко да сме живи.

Със вятъра по-лесно борят се

криле,

отколкото ръце в ръце

от човещина  се срещат.

Да полетим, ела,

ще стигнем по-високо и от птиците.

Небето, помни,

ще  разбере

и самотата от очите ни ще я изпие,

а ние с теб ще сме свободни.

И по-добре така -

без минало, сега, без нищо.

Като деца:

децата могат всичко.

Летиш, нали?! Лети!

Кога и не разбрах

сред облаци изгубих те.

Лети, по-бързо, моля те, лети,

усещам как пороят ме застига...

и отнема.

 

Докосвам те, позната хладна длан,

крилете няма ги,

а ние двама с теб

отново пак сме същите -

лица, които  разминават се

между кафе във утрешния ден

и упреците вечер.

 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??