Полет
Ще полетим, нали?
Поне за малко да сме живи.
Със вятъра по-лесно борят се
криле,
отколкото ръце в ръце
от човещина се срещат.
Да полетим, ела,
ще стигнем по-високо и от птиците.
Небето, помни,
ще разбере
и самотата от очите ни ще я изпие,
а ние с теб ще сме свободни.
И по-добре така -
без минало, сега, без нищо.
Като деца:
децата могат всичко.
Летиш, нали?! Лети!
Кога и не разбрах
сред облаци изгубих те.
Лети, по-бързо, моля те, лети,
усещам как пороят ме застига...
и отнема.
Докосвам те, позната хладна длан,
крилете няма ги,
а ние двама с теб
отново пак сме същите -
лица, които разминават се
между кафе във утрешния ден
и упреците вечер.
© Киара All rights reserved.
