Полет
Птичи полет и изящни крила -
разперени показват пътя -
и скриват пустата човешка суета,
застават те на кръстопътя...
Тъмен силует се появява
и протяга своите ръце -
тъжната дама приютява
и ù дарява думи две:
''Обичам те...''
Две ръце, протегнати в мрака,
се докосват с нежност и тъга,
една самотна дама чака
в ъгъла, предусеща тя беда...
Думите раздраха тишината,
а топлината му обви крехката снага,
даде ù сигурност в суетата,
даде ù радост в нощта...
Две сенки се разхождат вече,
две сенки, плаващи в тъма,
дойдоха те от далече,
от една непокътната и чужда земя...
Птиците пърхат с крилата,
радост се чува в хорския зов,
бяха те най-щастливи на земята,
защото видяха те смисъл нов...
Светулка премигна и за миг изчезна,
двама вървяха по тихия площад,
нощта бе тиха и звездна,
замрял бе целият град...
Само техните души бродеха,
те бяха винаги един до друг,
техните общи мечти ги водеха,
затова и тая нощ бяха пак тук...
Луната докосваше нейните коси
и подчертаваше неговата снажност,
разпръскваше тя светли искри
и разливаше се със сияйна важност...
Те вървят сплотени и красиви,
птиците се гугушат по покриви
и разведряват улиците сиви,
и разказват си за бъдещите пориви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
