Има легенда една
за Всезнаещата Жена.
Тя знаела всичко на света
за всички животни и дървета.

Аз – незнаещо нищо перо, си летя,
понесен от вятъра, се въртя.
Лутам се и търся аз безспир,
но какво, за мен е незнайно.
Може би нещо тайно, нещо написано на папир?
А вятърът спира своя повех.
Падам аз безнадеждно.
Може би грешно решение взех –
Полета си да губя безследно,
в търсене безцелно. 

Но ме хваща ръка.
Между пръсти ме държи.
Погледнаха ме с мъка
очите на Всезнаещата Жена,
отговори ми дължи и го знае тя.
Потънаха в ярост алена
очите на Всезнаещата Жена.-

„Не знаеш нищо за света”
Ми рече Тя -„А Аз, да.
Имам всички отговори, които търсиш,
Ала те не допринасят за нищо.
Няма смисъл.
Няма цел.
Няма надежда.
Търсим невъзможното. 
А аз не съм твоята легенда.
Падни и чакай неотложното.”

С тези думи ме издуха с нежен дъх
И хванат от зимен полъх
започвам поредния безцелен полет.