1.08.2008 г., 22:54

Полет

1.2K 0 31
 
                                                                На Вилдан с обич...

Заскрежени
въздишки
тихо
разтварям
с дъха си...
Бисери
от ресниците
с бяла нежност
откъсвам...
В длани,
молитвено извисени,
стискам
болката нетърпима...
Гаснещи
звезди,
окосени,
отново
паля
непримиримо...
Път постилам
с изгряващи истини
към
светлината незрима...
Ден
след
ден -
чучулига в полет,
от
радост
по малко
умирам...

А огледално
ми се усмихват
мечтите,
уморени
от скитане...
В звездната
тишина
ми намигат...
И
възродена,
политам...


                                                                                             Музика >>

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...