1 авг. 2008 г., 22:54

Полет

1.2K 0 31
 
                                                                На Вилдан с обич...

Заскрежени
въздишки
тихо
разтварям
с дъха си...
Бисери
от ресниците
с бяла нежност
откъсвам...
В длани,
молитвено извисени,
стискам
болката нетърпима...
Гаснещи
звезди,
окосени,
отново
паля
непримиримо...
Път постилам
с изгряващи истини
към
светлината незрима...
Ден
след
ден -
чучулига в полет,
от
радост
по малко
умирам...

А огледално
ми се усмихват
мечтите,
уморени
от скитане...
В звездната
тишина
ми намигат...
И
възродена,
политам...


                                                                                             Музика >>

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...