1 авг. 2008 г., 22:54

Полет

1.2K 0 31
 
                                                                На Вилдан с обич...

Заскрежени
въздишки
тихо
разтварям
с дъха си...
Бисери
от ресниците
с бяла нежност
откъсвам...
В длани,
молитвено извисени,
стискам
болката нетърпима...
Гаснещи
звезди,
окосени,
отново
паля
непримиримо...
Път постилам
с изгряващи истини
към
светлината незрима...
Ден
след
ден -
чучулига в полет,
от
радост
по малко
умирам...

А огледално
ми се усмихват
мечтите,
уморени
от скитане...
В звездната
тишина
ми намигат...
И
възродена,
политам...


                                                                                             Музика >>

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...