29.07.2009 г., 0:33

Полет

866 0 1

Лилавите отпечатъци на слънцето
полепват по небето като по стъкло
и се превръщат във водовъртеж от огън,
в кървящо панаирско колело.

Прелитат птици с уморени махове,
далеч от примките на всеки земен път.
И смелостта на дългия им полет
оставя бели дири в слънчевата плът.

Измислени рисунки пред очите ми
чертаят мъничките, черните крила.
И като китарист по нежни струни
играе вятърът по техните тела.

Самотни ли са в хладните си облаци,
в безчувствената, синя тишина?
Защо се лутат в кръг пред слънцето
като виенско колело от светлина?

Предпазвам с длан невиждащите си зеници,
от студ дъхът ми става ледена мъгла,
но дълго гледам ятото кръжащи птици
по акварелната, размита синева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...