Лилавите отпечатъци на слънцето
полепват по небето като по стъкло
и се превръщат във водовъртеж от огън,
в кървящо панаирско колело.

Прелитат птици с уморени махове,
далеч от примките на всеки земен път.
И смелостта на дългия им полет
оставя бели дири в слънчевата плът.

Измислени рисунки пред очите ми
чертаят мъничките, черните крила.
И като китарист по нежни струни
играе вятърът по техните тела.

Самотни ли са в хладните си облаци,
в безчувствената, синя тишина?
Защо се лутат в кръг пред слънцето
като виенско колело от светлина?

Предпазвам с длан невиждащите си зеници,
от студ дъхът ми става ледена мъгла,
но дълго гледам ятото кръжащи птици
по акварелната, размита синева.