Полет
Ако някой ден се върнеш,
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам.
Със самодивите в гората,
в хоро омайно ще се завъртя.
Към небосвода с птиците ще полетя
и птича песен ще запея,
за да им разкажа...
- за мен,за теб, за нас.
В прегръдка вятъра ще взема,
нагоре ще се извися,
с ръце да пипна, да усетя
слънцето - приятел на деня.
От лъчите му златисти
люлка аз ще изплета.
Ще се залюлея в нея, ще запея
на тоз небесно-земен свят,
че мой си ти, че мой ще бъдеш
от днес до края на света.
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам.
Със самодивите в гората,
в хоро омайно ще се завъртя.
Към небосвода с птиците ще полетя
и птича песен ще запея,
за да им разкажа...
- за мен,за теб, за нас.
В прегръдка вятъра ще взема,
нагоре ще се извися,
с ръце да пипна, да усетя
слънцето - приятел на деня.
От лъчите му златисти
люлка аз ще изплета.
Ще се залюлея в нея, ще запея
на тоз небесно-земен свят,
че мой си ти, че мой ще бъдеш
от днес до края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
