Полет
Ако някой ден се върнеш,
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам.
Със самодивите в гората,
в хоро омайно ще се завъртя.
Към небосвода с птиците ще полетя
и птича песен ще запея,
за да им разкажа...
- за мен,за теб, за нас.
В прегръдка вятъра ще взема,
нагоре ще се извися,
с ръце да пипна, да усетя
слънцето - приятел на деня.
От лъчите му златисти
люлка аз ще изплета.
Ще се залюлея в нея, ще запея
на тоз небесно-земен свят,
че мой си ти, че мой ще бъдеш
от днес до края на света.
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам.
Със самодивите в гората,
в хоро омайно ще се завъртя.
Към небосвода с птиците ще полетя
и птича песен ще запея,
за да им разкажа...
- за мен,за теб, за нас.
В прегръдка вятъра ще взема,
нагоре ще се извися,
с ръце да пипна, да усетя
слънцето - приятел на деня.
От лъчите му златисти
люлка аз ще изплета.
Ще се залюлея в нея, ще запея
на тоз небесно-земен свят,
че мой си ти, че мой ще бъдеш
от днес до края на света.
© Росица Петрова All rights reserved.
