Полет над земята
Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето -
без проблеми, без задръжки, без това, което
прави хората нещастни, бърка им в душите,
разрушава чувства, помрачава дните.
По земята ходя, но земя не чувствам,
във небето се усещам, във небето уж съм.
На небето всичко почва отначало,
на небето черното превръща се във бяло.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Младенов Всички права запазени
!!
