Oct 20, 2012, 12:01 PM

Полет над земята 

  Poetry » Other
498 0 3

Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.

 

В безтегловност нося се, летя в небето -
без проблеми, без задръжки, без това, което
прави хората нещастни, бърка им в душите,
разрушава чувства, помрачава дните.

 

По земята ходя, но земя не чувствам,
във небето се усещам, във небето уж съм.
На небето всичко почва отначало,
на небето черното превръща се във бяло.


Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.



© Мартин Младенов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??