Полуистина, полу- не, но искрено
ПОЛУИСТИНА, ПОЛУ– НЕ, НО ИСКРЕНО
Изтече мойто знойно лято
като пясък
в пясъчен часовник.
Беше безобразно кратко,
жалко
и нестройно.
После ме прегърна есен
безадресна
като вятър.
Опитва се да бъде весела,
а чезне
безвъзвратно.
И може би ще дойде зима,
в недоимък
бляскава принцеса.
Хайде, либе, целуни ме,
че отивам
към небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
