10 мая 2013 г., 11:31  

Полуистина, полу- не, но искрено

883 0 5

ПОЛУИСТИНА, ПОЛУ– НЕ, НО ИСКРЕНО

 

 

Изтече мойто знойно лято

като пясък

в пясъчен часовник.

Беше безобразно кратко,

жалко

и нестройно.

 

После ме прегърна есен

безадресна

като вятър.

Опитва се да бъде весела,

а чезне

безвъзвратно.

 

И може би ще дойде зима,

в недоимък

бляскава принцеса.

Хайде, либе, целуни ме,

че отивам

към небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна образност...
    Много си се натъжил, Поете!
  • Хареса ми образа на есента!
  • Привет!Зимата е много хубав сезон,какво не ти харесва?
  • Всички минаваме през различните сезони,но пък всеки си има своята красота,а за небето небързай, има още "неоткъснати толкова кокичета",както се пее в песента!Поздрав!
  • Ако те целуне..може да дойде пролетта..ранко е за небето!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...