ПОЛУИСТИНА, ПОЛУ– НЕ, НО ИСКРЕНО
Изтече мойто знойно лято
като пясък
в пясъчен часовник.
Беше безобразно кратко,
жалко
и нестройно.
После ме прегърна есен
безадресна
като вятър.
Опитва се да бъде весела,
а чезне
безвъзвратно.
И може би ще дойде зима,
в недоимък
бляскава принцеса.
Хайде, либе, целуни ме,
че отивам
към небето!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
