Полужена
Полужена, полубогиня,
полудобра... Предимно лоша.
И нея майка е родила,
но вешица е дала огън.
Не я търси след изгрев сутрин,
полегнала е на морава,
завита с топлото си слънце,
със облак бял като възглавка.
Но вечер вяло се събужда,
облича си ефирна рокля.
Обича силно да обича...
Полусълза и полуогън.
Не я търси след залез слънце,
тя никого не кани в къщи.
Почти съдба, почти отрова -
при теб сама ще дойде дръзка.
И може просто да си тръгне,
и може ти да я забравиш...
Полулюбов, полуприсъда,
реши ли – винаги остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря ви!
