Полулегенди-истини почти
събирах сламки, пеех и строях.
Вихрушка зла гнездото ми събори.
Оплаквайки го, птицата умря.
Кралица бях със името Магия,
но вещица да стана не можах -
изгубих кралство, без да го открия.
След Птицата, Кралицата умря.
Вълната бях, що миеше нозете ти -
разбивайки се, тръгвах към смъртта.
Кръжаха лешоядите, усетили
разложения мирис на плътта.
Видя ги Бог... и всичко им прощава!
Но не отключва рай за Сатана.
Небесната си обич Нему давам,
на теб - любов на истинска жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
