12.01.2018 г., 0:54 ч.

Полунощ 

  Поезия » Любовна
545 1 3

С всяка дума – смях звънлив.
С всяка нота – нежен стих.
Поглед сведен, май свенлив.
Стон в дъха ми тих.

 

Пияно меки звуци пръска,
светлинките нощни тичат, 
а в своя порив дръзка –
наш'те пръсти се преплитат.

 

В танц горещ по твоя гръб 
дири светли ти оставям.
За белезите ми от скръб
все повече забравям...

 

Твоята сила с моята мекота
се слива във единно цяло 
в миг блажена лекота
от допира на тяло в тяло.

 

Магия в цветовете от дъгата
с вълшебен прах блести.
Свидетел само е луната,
как жадуваме се аз и ти.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??