Полунощ
С всяка дума – смях звънлив.
С всяка нота – нежен стих.
Поглед сведен, май свенлив.
Стон в дъха ми тих.
Пияно меки звуци пръска,
светлинките нощни тичат,
а в своя порив дръзка –
наш'те пръсти се преплитат.
В танц горещ по твоя гръб
дири светли ти оставям.
За белезите ми от скръб
все повече забравям...
Твоята сила с моята мекота
се слива във единно цяло
в миг блажена лекота
от допира на тяло в тяло.
Магия в цветовете от дъгата
с вълшебен прах блести.
Свидетел само е луната,
как жадуваме се аз и ти.
© Румяна Йорданова All rights reserved.
