Полунощна сянка
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна
връзка безрезервна и се скрих
от света кървясал и не бих
промълвила "рàзпни" пред "осанна".
Избледнява лека и ефирна,
нито ми говори, само бди
в смутните ми безтегловни дни
и поддържа нотичка немирна.
Квартирува, гостенка желана,
в паметта ми, нищо че я трих,
почетен престол ѝ отредих,
да лекува доживотна рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
