18.09.2008 г., 8:55

Полусънени бродници

670 0 0
Полусънени бродници,
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка.

Люлка на блянове
е женската ми душа.
В срутени храмове -
блясва мъглива искра.

Полусънени бродници,
в свята игра -
надпревара от мразене
бе любовта.

Люлка на блянове,
скрита мечта.
Колко надежда
е нужна в съня?

Полусънени бродници
изпридат лъжи,
времето си отива,
но ти - не тъжи...

 не тъжи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...