Sep 18, 2008, 8:55 AM

Полусънени бродници

Poetry

671 0 0

Полусънени бродници,
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка.

Люлка на блянове
е женската ми душа.
В срутени храмове -
блясва мъглива искра.

Полусънени бродници,
в свята игра -
надпревара от мразене
бе любовта.

Люлка на блянове,
скрита мечта.
Колко надежда
е нужна в съня?

Полусънени бродници
изпридат лъжи,
времето си отива,
но ти - не тъжи...

не тъжи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0