Sep 18, 2008, 8:55 AM

Полусънени бродници

Poetry

678 0 0

Полусънени бродници,
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка.

Люлка на блянове
е женската ми душа.
В срутени храмове -
блясва мъглива искра.

Полусънени бродници,
в свята игра -
надпревара от мразене
бе любовта.

Люлка на блянове,
скрита мечта.
Колко надежда
е нужна в съня?

Полусънени бродници
изпридат лъжи,
времето си отива,
но ти - не тъжи...

не тъжи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0