Полусънени бродници
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка.
Люлка на блянове
е женската ми душа.
В срутени храмове -
блясва мъглива искра.
Полусънени бродници,
в свята игра -
надпревара от мразене
бе любовта.
Люлка на блянове,
скрита мечта.
Колко надежда
е нужна в съня?
Полусънени бродници
изпридат лъжи,
времето си отива,
но ти - не тъжи...
не тъжи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свобода Все права защищены