Поляга морно времето, на лакът
И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее
и слуша музика... Далечни дни,
и пише стих след порив ненадеен.
Животе мой, това не промени.
И днес от шепа ноти оживявява,
сърцето ми – бездомно сякаш век
и любовта каквато е – такава
припява с мен по пътя ми нелек.
Ръка подава, знае, че я чакат,
снишава се светът и става тих,
поляга морно времето, на лакът
и песен става тъжният ми стих.
https://youtu.be/DyKXy_x_OzE?si=BAe_2D3IdLaerfTW
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
