31.10.2024 г., 23:59 ч.

Поляга морно времето, на лакът 

  Поезия
118 2 3

И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"

 

По цели нощи с радиото пее
и слуша музика... Далечни дни,
и пише стих след порив ненадеен.
Животе мой, това не промени.

 

И днес от шепа ноти оживявява,
сърцето ми – бездомно сякаш век
и любовта каквато е – такава
припява с мен по пътя ми нелек.

 

Ръка подава, знае, че я чакат,
снишава се светът и става тих,
поляга морно времето, на лакът
и песен става тъжният ми стих.  

 

https://youtu.be/DyKXy_x_OzE?si=BAe_2D3IdLaerfTW

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??