13.05.2005 г., 22:01

Полярен лъч

1.2K 0 2

Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.

Не може ли? А ако с поглед те погаля,
нима не ще разчупя камъните тежки,
нима не ще прогледна в мрака-
в очите блясък и мъждукаща надежда?

Да те стопли луната червена не може
така, както лъчът полярен, блед,
изпрате от ръце, които
у теб стопявали са всяка бучка лед.

Един единствен лъч- той може
да съживи умрелите изсъхнали листа.
Един единствен лъч, където
отново се пробужда любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо не се опиташ да излезеш от шаблоните?Имаш дарба, това се вижда, но все още си в началото.Поне аз така мисля.Горе главата!И се развивай!
  • Започваш доста силно, но после незнайно защо нарушаваш ритъма и се примиряваш с шаблона.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...