Kera (Пламена)
7 5
13 мая 2005 г., 22:01

Полярен лъч 

  Поэзия
893 0 2

Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.

Не може ли? А ако с поглед те погаля,
нима не ще разчупя камъните тежки,
нима не ще прогледна в мрака-
в очите блясък и мъждукаща надежда?

Да те стопли луната червена не може
така, както лъчът полярен, блед,
изпрате от ръце, които
у теб стопявали са всяка бучка лед.

Един единствен лъч- той може
да съживи умрелите изсъхнали листа.
Един единствен лъч, където
отново се пробужда любовта.

© Пламена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо не се опиташ да излезеш от шаблоните?Имаш дарба, това се вижда, но все още си в началото.Поне аз така мисля.Горе главата!И се развивай!
  • Започваш доста силно, но после незнайно защо нарушаваш ритъма и се примиряваш с шаблона.
Предложения
: ??:??