Полярен лъч
Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.
Не може ли? А ако с поглед те погаля,
нима не ще разчупя камъните тежки,
нима не ще прогледна в мрака-
в очите блясък и мъждукаща надежда?
Да те стопли луната червена не може
така, както лъчът полярен, блед,
изпрате от ръце, които
у теб стопявали са всяка бучка лед.
Един единствен лъч- той може
да съживи умрелите изсъхнали листа.
Един единствен лъч, където
отново се пробужда любовта.
© Пламена All rights reserved.
