Полъх
Повиках те с гласа на морска чайка,
погалих те с южняка на нощта,
по летен бриз от старата скамейка,
изпратих ти от мойта самота.
Развълнувано морето се протегна,
обгърна нежно мойте колене
и загадъчно до мене се излегна
сянката с прохладните ръце.
Протегнах длан лицето да докосна,
миражно от безкрая полетях
и само болката в ляво мълниеносна,
напомни, че щастлива аз не бях.
Повиках те с гласа на морска чайка,
потърсих те с южняка на нощта,
погалих те с целувката си жарка,
а сякаш ти изпратих самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
