20.01.2009 г., 11:00

Полъхът на усмивката

886 0 2
Понякога се чудя...

Дали усмивката й
все още оставя красиви следи
във въздуха.

Преди пишех поеми, там...

където пръстите често се бояха
да докосват...
сега шизофренично
чертаят устните й.

А споменът от целувка
все още оставя красиви следи...

Следвам вибрациите на вятъра,
прошепващ аромата на настроенията й.
И откривам
, че усмивката й е
все още – там –
по-красива от всякога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...