Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата,
от сутринта е яхнала метлата.
И терра инкогнита ми е къщата
и с кучета намирам си нещата.
То не, че съм противник, на хигиената,
но просто вече лудва ми главата,
боклук да хвърлям... Кофите, легените...
А то от глад треперят ми краката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация