Помагай брат! Жената се побърка!
Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата,
от сутринта е яхнала метлата.
И терра инкогнита ми е къщата
и с кучета намирам си нещата.
То не, че съм противник, на хигиената,
но просто вече лудва ми главата,
боклук да хвърлям... Кофите, легените...
А то от глад треперят ми краката.
Послушай, братко, мене, унижения!
Не се жени, че напаст е жената,
а бракът е военно положение.
В запас минавам. Нейде вдън гората...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
