Помагаш ми в дни на неволи
-Все още в мечтите ми скиташ,
там сбрала съм целия свят.
Минути от спомени - бисери
в съня ми те тихо зоват.
-Мечти съградихме - за двама,
а те разцъфтяха във храм:
ти в него си моята дама,
но и днес, без тебе съм - сам.
-Полюшваш ме нежно,когато
задуха вятърът плах,
че в него втъкала съм времето,
когато до тебе летях.
-Помагаш ми в дни на неволи,
защото с теб съм щастлив,
а нашата радост ме моли:
“Не ставай така срамежлив!:
-Повтарях ти името често,
но после в сърцето го спрях,
сега то е с твоето име
повтарям го пак,но без глас.
-Обичаш ме…Всичко туй зная:
любовта с теб съм открил-
пребродих света и безкрая,
защо ли така съм се свил?
-Душата ми скита в безкрая,
и търси твойта душа.
Не мога до теб да достигна
защото си просто мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
