Violet_86 (Виолета)
205 4599
20.01.2024 г., 11:42 ч.  

Помахай ми за сбогом 

  Поезия » Гражданска
207 4 8

Обичам те от тук до светофара,
дето светнал е сега за стоп. 
Не знам защо тогава не повярва. 
На съмнения не искам да съм роб. 

 

И без това във нищичко не вярваш. 
Но птица в клетка бавно се топи. 
Перо откъснах - давам ти награда. 
Нежно като гъдел нека те боли. 

 

Ти минавай вече е зелено. 
Аз оставам тук на кръстопът. 
Дори за мене все да е червено. 
Поне ще следвам своя собствен път. 

 

Вдигни ръка. Помахай ми за сбогом. 
И късай корен щом не ти е драг. 
Дано при чужди ти да си доволен. 
Кажи ми на родина - как се става враг.

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??