28.10.2007 г., 9:31

Помахай с ръка на баба си Мара

1.2K 0 3

 

Помахай с ръка на баба си Мара

„Помахай с ръка на баба си Мара”

мама му стара

как мразя разделите.

Това не е ругатня!

 

Слизам от автобуса

и майка с дете

- стиска дете:

                                                „Помахай с ръка на баба си Мара!”

                                                            мама му стара

                                                Къде е баба му Мара?

                                                            Как мразя разделите!

 

                                                Тази баба

                                                            защо заминава

                                                с този зловещ автобус

                                                разбивайки на детето

                                                                                    сърцето

                                                (израз от драма на дама).

 

                                                Тя не знае ли

- уж е баба –

едни хора са установили,

че петдесет процента от махащите по автобуси

развиват бодежи в сърцето

и незараснали рани

             в сърдечната област?

 

 

 

Бургас

05.09.2005 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авигея Давид Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...