Oct 28, 2007, 9:31 AM

Помахай с ръка на баба си Мара

  Poetry
1.2K 0 3

 

Помахай с ръка на баба си Мара

„Помахай с ръка на баба си Мара”

мама му стара

как мразя разделите.

Това не е ругатня!

 

Слизам от автобуса

и майка с дете

- стиска дете:

                                                „Помахай с ръка на баба си Мара!”

                                                            мама му стара

                                                Къде е баба му Мара?

                                                            Как мразя разделите!

 

                                                Тази баба

                                                            защо заминава

                                                с този зловещ автобус

                                                разбивайки на детето

                                                                                    сърцето

                                                (израз от драма на дама).

 

                                                Тя не знае ли

- уж е баба –

едни хора са установили,

че петдесет процента от махащите по автобуси

развиват бодежи в сърцето

и незараснали рани

             в сърдечната област?

 

 

 

Бургас

05.09.2005 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авигея Давид All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...