Помен
цялото зло
започна с един разговор
писмо по писмо
без докосване
ние щяхме да посадим своята роза в парка
знаейки,
че облаците са красиви
сами по себе си
но така и не слязохме
от въртележката на детството ни,
на която всеки остана сам
затворен във взаимна самодостатъчност
днес срещите са случайност
в която змии преплитат ръцете си
а аз бавно отпускам поглед към теб
с надежда поне някоя от тях
да ме вкамени
в онова старо ръкостискане между нас
писмо по писмо
в последното от тях
ти ми пожелаваш
да сънувам кошмари
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Василев Всички права запазени
