Агатон (Петър Василев) Агатон (Петър Василев)
3
Jan 18, 2016, 2:33 PM

Помен

  Poetry » Love
631 0 1

 

цялото зло

започна с един разговор

писмо по писмо

без докосване

ние щяхме да посадим своята роза в парка

знаейки,

че облаците са красиви

сами по себе си

но така и не слязохме

от въртележката на детството ни,

на която всеки остана сам

затворен във взаимна самодостатъчност

 

днес срещите са случайност

в която змии преплитат ръцете си

а аз бавно отпускам поглед към теб

с надежда поне някоя от тях

да ме вкамени

в онова старо ръкостискане между нас

писмо по писмо

 

в последното от тях

ти ми пожелаваш

да сънувам кошмари

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9