цялото зло

започна с един разговор

писмо по писмо

без докосване

ние щяхме да посадим своята роза в парка

знаейки,

че облаците са красиви

сами по себе си

но така и не слязохме

от въртележката на детството ни,

на която всеки остана сам

затворен във взаимна самодостатъчност

днес срещите са случайност

в която змии преплитат ръцете си

а аз бавно отпускам поглед към теб

с надежда поне някоя от тях

да ме вкамени

в онова старо ръкостискане между нас

писмо по писмо

в последното от тях

ти ми пожелаваш

да сънувам кошмари