Помен
Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя.
Без Борето-Гайдаря
затихна песента…
Опразниха се поляните
без тежките хорА.
Откъм върхарите
спусна се мъгла.
Ширинето се затули.
Непрогледно и студено...
Родопа планина
полегна поболено.
Притъмня.
Чак Космосът
се зарази със скръбта -
на Валя Балканска
гласът затрептя…
Ридаеше песенно
за топлата родопска душа,
с ухание на пресен хляб,
на планински цветя –
чувствителна и магнетична…
Ридаеше песенно
и молеше пак за дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
