25.08.2014 г., 11:32 ч.
Помен
Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя.
Без Борето-Гайдаря
затихна песента…
Опразниха се поляните
без тежките хорА.
Откъм върхарите
спусна се мъгла.
Ширинето се затули.
Непрогледно и студено...
Родопа планина
полегна поболено.
Притъмня.
Чак Космосът
се зарази със скръбта -
на Валя Балканска
гласът затрептя…
Ридаеше песенно
за топлата родопска душа,
с ухание на пресен хляб,
на планински цветя –
чувствителна и магнетична…
Ридаеше песенно
и молеше пак за дъга.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубави са Родопа планина и песните на Ваня Балканска.
Присъединявам се към Санвали - изпитах чувство на умиление, че съм българин.
Мерси, Росица, за тези хубави чувства и поздравление за хубавия ти стих!
От мен - най-висока оценка. -
Стана ми мило и родно...
Поздрави, Роси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Избягвай рими, чиято последна сричка е "А". тази гласна в края на думата се потъмнява (ъ) и звученето на стиховете увисва някак надолу, тежи на самото стихотворение. Обърни внимание и на стихосложението.
Обичам много Родопите. В този смисъл споделям мнението на Мисана, че "Родопа планина и песните на Ваня Балканска са хубави". Като замисъл текстът е значим, но трябва да наблегнеш и на формата.