25.08.2014 г., 11:32  

Помен

725 0 3

Палитрата

на селската душа -

изгуби ли се камъче

от мозайката-дъга,

променя се и тя.

Без Борето-Гайдаря

затихна песента…

Опразниха се поляните

без тежките хорА.

Откъм върхарите

спусна се мъгла.

Ширинето се затули.

Непрогледно и студено...

Родопа планина

полегна поболено.

Притъмня.

Чак Космосът

се зарази със скръбта -

на Валя Балканска

гласът затрептя…

Ридаеше песенно

за топлата родопска душа,

с ухание на пресен хляб,

на планински цветя –

чувствителна и магнетична…

Ридаеше песенно

и молеше пак за дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако може да ти дам един малък съвет без да ми се разсърдиш.
    Избягвай рими, чиято последна сричка е "А". тази гласна в края на думата се потъмнява (ъ) и звученето на стиховете увисва някак надолу, тежи на самото стихотворение. Обърни внимание и на стихосложението.

    Обичам много Родопите. В този смисъл споделям мнението на Мисана, че "Родопа планина и песните на Ваня Балканска са хубави". Като замисъл текстът е значим, но трябва да наблегнеш и на формата.
  • Хубави са Родопа планина и песните на Ваня Балканска.
    Присъединявам се към Санвали - изпитах чувство на умиление, че съм българин.

    Мерси, Росица, за тези хубави чувства и поздравление за хубавия ти стих!
    От мен - най-висока оценка.
  • Стана ми мило и родно...

    Поздрави, Роси!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...