Eia (Росица Танчева) Eia (Росица Танчева)
30 436
25 ago 2014, 11:32  

Помен

  Poesía
733 0 3

Палитрата

на селската душа -

изгуби ли се камъче

от мозайката-дъга,

променя се и тя.

Без Борето-Гайдаря

затихна песента…

Опразниха се поляните

без тежките хорА.

Откъм върхарите

спусна се мъгла.

Ширинето се затули.

Непрогледно и студено...

Родопа планина

полегна поболено.

Притъмня.

Чак Космосът

се зарази със скръбта -

на Валя Балканска

гласът затрептя…

Ридаеше песенно

за топлата родопска душа,

с ухание на пресен хляб,

на планински цветя –

чувствителна и магнетична…

Ридаеше песенно

и молеше пак за дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Ако може да ти дам един малък съвет без да ми се разсърдиш.
    Избягвай рими, чиято последна сричка е "А". тази гласна в края на думата се потъмнява (ъ) и звученето на стиховете увисва някак надолу, тежи на самото стихотворение. Обърни внимание и на стихосложението.

    Обичам много Родопите. В този смисъл споделям мнението на Мисана, че "Родопа планина и песните на Ваня Балканска са хубави". Като замисъл текстът е значим, но трябва да наблегнеш и на формата.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Хубави са Родопа планина и песните на Ваня Балканска.
    Присъединявам се към Санвали - изпитах чувство на умиление, че съм българин.

    Мерси, Росица, за тези хубави чувства и поздравление за хубавия ти стих!
    От мен - най-висока оценка.
  • Sanvali (Санвали)
    Sanvali (Санвали)
    Стана ми мило и родно...

    Поздрави, Роси!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0