Помен

Поэзия

732 0 3

Палитрата

на селската душа -

изгуби ли се камъче

от мозайката-дъга,

променя се и тя.

Без Борето-Гайдаря

затихна песента…

Опразниха се поляните

без тежките хорА.

Откъм върхарите

спусна се мъгла.

Ширинето се затули.

Непрогледно и студено...

Родопа планина

полегна поболено.

Притъмня.

Чак Космосът

се зарази със скръбта -

на Валя Балканска

гласът затрептя…

Ридаеше песенно

за топлата родопска душа,

с ухание на пресен хляб,

на планински цветя –

чувствителна и магнетична…

Ридаеше песенно

и молеше пак за дъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nellnokia (Нели Господинова)

Ако може да ти дам един малък съвет без да ми се разсърдиш.
Избягвай рими, чиято последна сричка е "А". тази гласна в края на думата се потъмнява (ъ) и звученето на стиховете увисва някак надолу, тежи на самото стихотворение. Обърни внимание и на стихосложението.

Обичам много Родопите. В този смисъл споделям мнението на Мисана, че "Родопа планина и песните на Ваня Балканска са хубави". Като замисъл текстът е значим, но трябва да наблегнеш и на формата.

2014-08-30T09:03:48+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Хубави са Родопа планина и песните на Ваня Балканска.
Присъединявам се към Санвали - изпитах чувство на умиление, че съм българин.

Мерси, Росица, за тези хубави чувства и поздравление за хубавия ти стих!
От мен - най-висока оценка.

2014-08-25T13:35:40+03:00
Sanvali (Санвали)

Стана ми мило и родно...

Поздрави, Роси!

2014-08-25T11:39:53+03:00